Астма: Астмата е заболяване, което протича с хронично възпаление и повишена чувствителност (хиперреактивност) на бронхиалното дърво по отношение на различни дразнители или други провокиращи фактори. При контакт с дразнителя или при провокиращ момент възниква реакция, при която просвета на бронхите намалява, става запушване (обструкция) и дишането се затруднява. Тази обструкция е променлива и обикновено напълно обратима с помощта на медикаменти.
Белодробен емфизем: Белодробният емфизем се характеризира с разширяване на нормалните размери на белодробните алвеоли, които намаляват по брой. В хода на заболяването постепенно се появява кашлица, която се усилва и става влажна, с отделяне на слузно-гнойни храчки. Вдишването е кратко и повърхностно, а издишването удължено и придружено от свиркащи хрипове. Гръдният кош е разширен главно в преднозаден диаметър. Поради кислороден недоимък се появява бледа цианоза по видимите лигавици на устата. В по-напреднал стадий на белодробен емфизем настъпва прогресираща дихателна и сърдечна недостатъчност. Често усложнение на болестта е пневмонията и плеврофиброзата.
Бронхит: Бронхитът е заболяване, при което се развива възпаление на част от въздухосносните пътища на белите дробове. Това е система от разклоняващи се тръбовидни органи – трахея, бронхи и бронхиоли, изграждащи така нареченото бронхиално дърво, през които в процеса на дишане преминава въздушния поток. Възпалението на бронхиалното дърво води до нарушаване на въздушния поток през него и затруднения в дишането. Бронхитът най-често се свързва с увредата на големите въздухоносни пътища – трахея (т. нар трахеобронхит), големи и малки бронхи. При децата обаче, нерядко се засягат и по-малките – бронхиоли и терминални бронхиоли, което се означава като бронхиолит и се разглежда като отделно заболяване.
Грип: Грипът се предава по въздушно-капков път чрез говорене, кихане или кашляне. Болестта започва остро, с втриване, покачване на температурата до 39-40 градуса С и изпотявания. Болните са отпаднали, оплакват се от болки в очите, по мускулите и ставите. Възпалението по дихателните пътища предизвиква кашлица. Лигавицата на носоглътката е зачервена и покрита с точковидни кръвоизливи. Понякога се отделят храчки, примесени с кръв. След 3-4 дни температурата се нормализира и постепенно възпалителните промени изчезват.
Ринит: Термина ринит в буквален превод означава възпаление на носа. Това състояние се характеризира с кихане, отделяне на секрет от носа (течащ нос) и/или запушване на носа. Освен това, често е налице конюнктивит (сърбеж, зачервяване и сълзене на очите), а понякога и дразнене в областта на гърлото.
Сенна хрема: Това е ответната реакция на имунната система към вещества като тревния и дървесния полен, спори от плесен, домашен прах или животински пърхот. Симптомите са запушен или течащ нос, сълзящи очи, главоболие, замаяност, дразнене в гърлото, кихане, астматичен пристъп.
Синузит: Синузит е често срещано заболяванена околоносните кухини. Може да се предизвика от различни причинители (бактерии, вируси, гъбички) и се среща по-често през есента и зимата. За развитието на синузита, както и за хронифицирането му са от значение индивидуалните особености в устройството на околоносните кухини, както и състоянието на имунната система на човека. Предразполагащ фактор е и наличието на полипи в околоносните кухини, както и затруднено оттичане на секретите. Синузитът представлява остро или хронично възпаление на околоносните кухини. Възпалителният процес преминава от носната кухина в кухината на синуса. При нараняване също е възможно инфектиране на кухината на синуса, а също и при пробив на зъбен гранулом, произлизащ от горната зъбна редица. Синузитът може да бъде както остро възпаление, така и хронично, продължиаващо във времето заболяване, с периоди на затихване или обостряне на симптоматиката. За хроничен се приема синузитът когато гнойното възпаление продължава в рамките на повече от 3 месеца.
Фарингит: Фарингит представлява остро възпаление на лигавицата на гълтача, което рядко възниква самостоятелно и най-често се съчетава с възпаление на носа, околоносните кухини, гръкляна и трахеята. За развитието на фарингит допринасят: простудни моменти, които снижават имунобиологичните защитни сили на организма и активизират сапрофитната флора, битаваща кухината на гълтача; острите инфекциозни заболявания, имащи за входна врата горните дих. пътища; пиенето на студени или много горещи течности. Причиняващата заболяването флора е обикновено полибактериална: стафилококи, стрептококи, вируси. Болните от фарингит се оплакват от дразнене в гърлото,чувство за „чуждо тяло”, парене, щипене, а понякого болки при преглъщане на слюнката и по-слаба при преглъщане на храна. Болката може да бъде постоянна, особено по латералната стена, и да се разпространява към ухото.
Хронична кашлица: Кашлицата е рефлекторен акт, при който въздухът от дихателните пътища се изкарва бързо, с характерен шум. Много често чрез кашлицата се изваждат храчки, кръв или чужди тела. Най-честите причини за поява на кашлица са: – фарингит, ларингит, трахеит, бронхит, пневмония, плеврит; – чуждо тяло в трахеята и бронхите; – белодробна туберкулоза; – белодробен карцином; – астма; – белодробен абсцес; – белодробен инфаркт; – хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ); – пневмоторакс; – фрактура на ребро; – киста на белия дроб; – коклюш; – саркоидоза; – застойна сърдечна недостатъчност – белодробен оток.