Билките помагат, ако ги обичаш
От 10 години старозагорецът Васил Дамянов се занимава с билки. През 1992 г. бившият служител на жлезниците преживял странно събитие, което го накарало да се посвети на целебните растения. Може би не е случайно и това, че бабите са му били лечителки. “Първата билка, която ми се откри, бе змийското мляко, обяснява Васко. Изведнъж разбрах за какво се използва, къде е силата й, кога трябва да се бере. После ми дойде прозрение и за други.”
Тогава започнал да купува литература и да се самообразова. Научил много и от старите билкари бай Наско и бай Йордан от Пазарджик. Но най-важното е да обичаш билките, ако искаш да помагат. “Аз ги обичам повече от хората, защото те лошо няма да ми сторят, а от човек мога да очаквам всичко”, признава заралията.
За един живот можеш да се научиш да разпознаваш не повече от 800 вида, твърди той. Всяка билка има 30 – 40 подвида, а в България виреят над 3000 основни. Васко работи с около 500. Бере ги сам, после ги суши и опакова. Най – трудно се обработват корени – първо се мият, после се
сушат на слънце, минават през машина и накрая “влизат” в пакетчето. Рано сутрин, преди изгрев, например се ходи за беладона. Пролетта и късно есента е време за изкарване на корени, а цветовете се късат през лятото. “Билката сама те привлича на мястото, където расте, твърди познавачът. В Могилишкия балкан като отида за покривен дебелец (той расте по скалите и се препоръчва при ракови заболявания) след половин час ме заболява главата. От силната положителна енергия, която излъчва това растение. В нашия Централния балкан, има много места с добра енергия. Но едно от най-заредените е в село Неша, до Провадия. Целият район има силно излъчване. Може би там някога е имало море, защото по скалите намирам раковинки, мидички, охлювчета.”
България е благословена откъм целебни растения. Само че не сме ги изучили достатъчно, смята Васил. Хората се доверяват повече на лекарствата, отколкото на природните илачи. Самият той не пие хапчета освен аналгин. Но там, където медицината е по-слаба, знахарят препоръчва паралелно лечение с билки. Привърженик е на комбинираните смеси, защото така се подсилва ефектът на лечението. Установил е, че българите най-много страдат от стомашни разстройства, Гастрит, колит, лениви черва, язва той цери с жълт и червен кантарион, живовлек, волски език, мащерка, мента,полски хвощ. При хроничен запек съветва да се взема синя тинтява. Тя влияе върху храносмилането – помага за отделянето на стомашен и жлъчен сок, намалява киселинността. Дилянката пък успокоява нервната система, а запекът често е резултат от нарушения в нея. В зависимост от случая може да се добавят зараслец и майчин лист.
Белодробните страдания Васко цери с подбел, борови връхчета, мащерка, мента и паричка. Това е негова рецепта, която давала много добри резултати. За болни бъбреци пък прави комбинация от два вида корени, жълт кантарион, коприва и други.
Билката, която се бере най-трудно е страшничето, защото расте по скалите на северните склонове, издава познавачът. Но за него не е проблем – обичаш ли силно нещо, го правиш с лекота. За Васил Дамянов няма недостъпни места. Преди 3 години ходили четирима души за бял имел. Той също вирее по върховете, на опасни терени. Заблудили се по пътя и чак в полунощ успели да излязат от планината. Но колкото по-трудно се домогнеш до една билка, толкова по-скъпа ти става. “На болните също казвам: обичайте билките, ако искате да ви помагат. Без любов нищо не става”, напомня билкарят.