Търси в сайта |
ПОДАГРА |
ПОДАГРА (Хиперурикемия)
Какво представлява Подаграта? Подаграта е най-често срещаният тип на възпалителен артрит при хора над 40 години.Подаграта се характеризира с внезапни, тежки пристъпи на болка, зачервяване и болезненост в ставите, често в основата на палеца. Нездравословният начин на живот е основният причинител на заболяването подагра.
За много хора, подаграта първоначално се отразява на ставите на големия пръст. Също така може да повлияе и глезените, петите, колената, китките, пръстите и лактите. Подаграта всъщност е точно това повишено съдържание на пикочна киселина в кръвта, а то може да доведе до други остри заболявания, например артрит, камъни в бъбреците, а понякога и двете болести заедно. Артритът се получава, защото пикочната киселина освен в бъбреците се отлага и в ставите и там също образува кристали, които водят до непоносими болки и подуване. Освен от кристалите болката идва и от възпалената около ставата тъкан, от където се получава подуването. В по-тежки случаи болестта засяга и вътрешните органи и води до бъбречна недостатъчност, стенокардия, инфаркт на миокарда. Подаграта може да бъде разделена на два основни вида: първична и вторична. Първичната най-често е породена от фактори, свързани с начина на живот, наследствени дефекти в обмяната на веществата, прием на лекарства. Вторичната подагра възниква като резултат от други заболявания: затлъстяване, захарен диабет, повишено кръвно налягане, метаболитен синдром, бъбречна недостатъчност, левкемия и др. Няколко са основните рискови фактори, които могат да провокират развитието на подагра. Заболяването може да напредва през четири етапа:
Някои рискови фактори са свързани с развитие на хиперурикемия и подагра:
Развитието на подагра е свързано и с употребата на голям брой лекарства, сред които диуретици, лекарства, използвани при органни трансплантации, както и ниски дози аспирин. В момента между 45 и 60% от хората, страдащи от сърдечно-съдови заболявания, приемат ежедневно ниски дози аспирин с профилактична цел. Аспиринът, и то приеман в ниски дози, притежава способността да повишава нивата на пикочна киселина и по този начин може да увеличи опасността от развитие на подагра. Едновременният прием на диуретици може още повече да влоши ситуацията.
Първият признак на болестта е появата на белтък в урината. Появяват се болки в поясната област, увеличава се диурезата. При около 30% от заболелите артериалното налягане се покачва. Съдържанието на пикочната киселина в кръвта е постоянно и значително увеличено. Често в бъбречното легенче се образуват уратни камъни, които причиняват уроколики. В повечето случаи постепенно се развива бъбречна недостатъчност. За поставяне диагноза подагра имат значение следните симптоми: внезапна поява на остра и продължителна болка в големия пръст на крака или глезенна става, зачервяване и отточност, трудни движения на ставата. Също много важно е да се провери нивото на пикочната киселина в кръвта или наличието на бъбречно възпаление и бъбречни камъни. Диагнозата на подаграта е лесна. Първо се изследва кръвта за пикочна киселина. При вече наличен пристъп - примерно на коляно, се “изтегля” течност от колянната става (под микроскоп се търсят кристалите, в които се отлага киселината). За поставяне на диагнозата се правят се още много изследвания като ставна ехография (с която се разпознава кристалният артрит сред другите видове артрити), рентгенова снимка и т. н. Лечението е медикаментозно. Лечението на подаграта се назначава от ревматолог. За овладяване на острия пристъп на подагра се прилагат нестероиодни противовъзпалителни средства, кортикостероиди или колхицин. Между пристъпите е важно да бъде намалено нивото на пикочната киселина. Това се постига по два начина. При запазена бъбречна функция се прилагат медикаменти, които увеличават екскрецията на уратите – урикозурици (Desuric) като в началото на лечението се включва и НПВС или колхицин за предотвратяване на пристъп. Алкализирането на урината също влиза в съображение. Потискане производството на пикочна киселина е другият важен момент в терапията. Това се постига от една страна с ограничаване на алкохола, тлъсти меса, карантия, богата на белтъци храна, както и промяна в съпътстваща рискова терапия. Медикамени, инхибиращи продукцията на урати са също показани, напр. Alopurinol. Прилагат се и други подходи. В отеделни случаи е показано и оперативно лечение.
За намаляване образуването на пикочната киселина и по-бързото и елиминиране се препоръчва следното:
|