Във времена, когато хората са позабравили за лечебните свойства на билките, един човек - Васил Дамянов, се опитва да съживи идеята за билколечението в България - страна, която е в топ 3 класацията на държавите по света, най-богати на лечебни растения.

Търси в сайта

 
Бъбреците и пикочния мехур.

Глумерулу нефрит (Бъбречна недостатъчност): Бъбречната недостатъчност означава най-опростено липсваща бъбречна функция. Бъбречната недостатъчност се дели на остра и хронична, в зависимост от това за колко дълъг период от време настъпва. Острата бъбречна недостатъчност настъпва в резултат на различни причини, които могат да се разделят в три групи: - причини в кръвоснабдяването на бъбреците - различни шокови състояния (алергичен шок, тежки кръвоизливи, хемолиза, запушване на бъбречната артерия или вена) спират притока на кръв към бъбреците и те не могат да извършват нормалните си функции - причини в самите бъбреци - тук най-често попадат различни заболявания, които увреждат паренхима (работещата тъкан) на бъбреците както и редица токсични (включително и от медикаменти) увреждания на бъбреците - причини на ниво уретери, пикочен мехур и пикочен канал - тук спадат сравнително редки пълни запушвания на пикочните пътища, блокиращи изцяло оттичането на урината Острата бъбречна недостатъчност се характеризира с преустановяване отделянето на урина и протича сравнително бързо: от часове до няколко дни. Тя най-често е обратима. Хроничната бъбречна недостатъчност (ХБН) настъпва бавно и постепенно и се явява краен стадий на различни заболявания, които трайно и безвъзвратно увреждат бъбреците и всички техни функции. Острите и хроничните гломерулонефрити са заболявания свързани най-често с отлагане в гломерулите на антитела или имунни комплекси. При провеждане на правилен диетичен режим, проверка на алкално-киселинното и водното-електролитно равновесие на калция и фосфатите, на нивото на уреята и креатинина, приложение на диуретични средства, лечение на анемичния синдром и други, предполага правилното лечение. Не трябва да се допуска неправилно (нарушено) кръвоснабдяване на бъбреците, токсично въздействие (тежки метали, медикаменти), преливане на несъвместима кръв, тежки травми и изгаряния, запушване на пикочните пътища (нефролитиаза, камъни и пясъци), простатни изменения, неоплазми или ако са допуснати горните неща, под контрола на лекар специалист се провежда цялостно лечение.(Виж "Бъбречни болести" в раздел "Билколечение")

Камъни и пясък в бъбреците: Нефролитиазата (камъни в бъбреците) е хронично заболяване, характеризиращо се с наличие на слитъци или камъни в тъканта или кухините /чашки, легенче/ на бъбрека. Образуването на камъни в бъбреците е в резултат на сложни нарушения на обмяната на веществата в организма, които не са доизяснени и понастоящем. Болестта много рядко протича скрито. Обикновено тя се изявява с три основни признаци: болка, кръв и наличие на камъни, или техни отливки и фрагменти в урината. Болките, причинени от камъни в бъбреците са тъпи и постоянни, в поясната област. Понякога те са остри, пристъпни, режещи. (Виж "Бъбречни болести" в раздел "Билколечение")

 Остър пиелонефритПричинител на острия пиелонефрит са патогенните микроорганизми, диабет, уретит, вродени аномалии, поликостоза, хипертония, медикаментозна нефропатия, бременност, отслабена имунна система. Характеризира се с внезапно начало, висока температура, втрисане, болки в лумбалната област към слабините, парене и болки при уриниране. Провеждането на лечението става под лекарски контрол, като към това лечение може да се прибегне и към билколечение. Виж "Бъбречни болести" в раздел "Билколечение"

 Хроничен пиелонефрит:Хроничният пиелонефрит е заболяване, последица от неизлекуван остър пиелонефрит, възникнал на базата на вирусна или микотична инфекция на пикочните пътища. Първично се засяга бъбречния паренхим, което довежда до нефросклероза с последваща бъбречна недостатъчност. Най – честа причина за възникване на хроничен пиелонефрит са бактериите (над 70 % от случаите са E. Coli, протеус, псеудомонас). Докато острият пиелонефрит се причинява най-често от E. Coli, то хроничния се дължи на смесена инфекция. Най – характерни симптоми са:

  • лесна уморяемост
  • намалена работоспособност
  • диспепсия
  • сухота в устата
  • тежест в кръста
  • понякога тъпи и непостоянни болки
  • намален апетит                   

Виж "Бъбречни болести" в раздел "Билколечение"

 

  Неволно уриниране: Смущения в контрола над пикочния мехур са сред най-често срещаните проблеми при жените, описвани често като смущаващи и с неприятна миризма. Около 40 % от всички жени между 40 и 60 години се оплакват от различна степен на изпускане. Съществуват два основни типа неволно уриниране (инконтиненция): Изпускане при физическо усилие – кихане, кашляне, тичане, вдигане на тежко – това е т.нар. стрес инконтиненция. Тя се причинява от анатомични промени в женските полови органи, най-вече следствие на тежки, травматични раждания, а също така и възрастови дистрофични изменения, причинени от хормонален дефицит. Изпускане при позив за уриниране – това е инконтиненция, която се нарича императивна. При първия по-силен позив за уриниране се изпуска урина, нерядко в по-голямо количество, което се дължи на свръхвъзбудимост на мускулатурата на пикочния мехур. Причините за това нарушение най-често се коренят във възрастовите промени в отделителната система на жената, хормоналния дефицит след менопаузата, прекарани по-чести цистити - възпаления на лигавицата на пикочния мехур. Друг типичен симптом в тези случаи е честото нощно уриниране, което е мъчително, нарушава съня, при силно инконтинентни жени води и до напикаване. Инфекции на пикочния мехур и на долния уринарен път, както и травми след раждане, неврологични смущения като множествена склероза или приемане на някои лекарствени препарати (диуретици или транквилизатори), всичко това може да е също причина за изпускане.

  Хроничен цистит: Циститът представлява възпалително заболяване на пикочния мехур. То е доста разпространено, и е по-често у жените. За възникване на цистита благоприятстват много фактори: охлаждане на организма, задържането на урина в пикочния мехур, запек, преумора, катетеризация, дефлорация, бременност, климакс и други. Циститът се изявява с чести позиви за уриниране, болки при уриниране, наличие на кръв и бактерии в урината. Острият първичен цистит протича с рязко изразени признаци, но преминава за 5-7 дни, дори без лечение. Вторичният цистит протича с месеци, обикновено до отстраняване на основното заболяване. Усложненията на хроничния цистит са: фиброзиране и намаляване обема на мехура, пробив на стената на мехура и други.

 
Анкети
Имат ли лечебно действие билките?
 
Харесва ли Ви този сайт?